Член 1
Определение на термина „бежанец"
A. За целите на тази конвенция терминът „бежанец" се прилага към всяко лице, което:
1) е било считано за бежанец по силата на споразуменията от 12 май 1926 г. и 30 юни 1928 г. или по силата на конвенциите от 28 октомври 1933 г. и 10 февруари 1938 г., на протокола от 14 септември 1939 г. или на Устава на Международната организация за бежанците;
Решенията за непредоставяне правото да се считат за бежанци, приети от Международната организация за бежанците в периода на нейната дейност, не са пречка за предоставяне на статута на бежанец на лица, които отговарят на условията на точка 2;
2) в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея.
В случаите, когато някое лице се явява гражданин на няколко страни, изразът „страната на неговото гражданство" означава всяка една от страните, чиито гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява.
B. 1) За целите на тази конвенция, думите „събития, станали преди 1 януари 1951 г." в член 1, раздел А, означават или:
(a) „събития, станали в Европа преди 1 януари 1951 г", или:
(b) „събития, станали в Европа или другаде преди 1 януари 1951
Като всяка договаряща държава е длъжна да декларира при подписване, ратификация или присъединяване кое точно значение тя ще прилага по отношение на задълженията, поети от нея по силата на тази конвенция;
2) Всяка договаряща държава, приела алтернативното значение
(а), може във всеки момент да разшири обхвата на поетите от нея задължения чрез приемането на алтернативното значение (b), като уведоми в този смисъл Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
C. Тази конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел А, ако това лице:
1) доброволно се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин то е; или
2) след като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило; или
3) е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или
4) отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или
5) не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрилата на страната, чийто гражданин той е;
6) бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне в страната на предишното си обичайно местоживеене.
D. Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния
комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази конвенция.
E. Тази конвенция не се прилага спрямо лице, по отношение на което компетентните органи на страната, в която то пребивава, са признали правата и задълженията, произтичащи от притежаването на гражданството на тази страна.
F. Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че:
a) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления;
b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци;
c) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.
Член 2
Общи задължения
Всеки бежанец има задължения към страната, в която се намира, които изискват от него по-конкретно да спазва законите и разпоредбите й, както и да изпълнява мерките, предприети за поддържане на обществения ред.
Член З
Недопускане на дискриминация
Договарящите държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо бежанците без каквато и да е дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход.
Член 4
Религия
Договарящите държави се задължават да предоставят на бежанците, намиращи се на тяхна територия, статут, не по-малко благоприятен от този на техните собствени граждани, относно правото да изповядват своята религия и свободата да дават на своите деца религиозно възпитание.
Член 5
Права, предоставяни извън тази конвенция
Нищо в тази конвенция не засяга които и да са права и привилегии, предоставяни на бежанците от договаряща държава извън предвидените в тази конвенция.
Член 6
Изразът „при същите обстоятелства"
За целите на тази конвенция изразът „при същите обстоятелства" означава, че всички изисквания (включително изискванията, отнасящи се до продължителността и условията на престой или пребиваване в страната), на които би трябвало да отговаря лицето, за да се ползва от съответното право, ако то не би било бежанец, трябва да бъдат изпълнени от лицето, с изключение на изискванията, които поради своето естество не могат да бъдат изпълнени от бежанец.
Член 7
Изключения от принципа на взаимността
1. Освен в случаите, когато по силата на тази Конвенция се предвижда по-благоприятен статут, всяка договаряща държава се задължава да предоставя на бежанците статута, който тя предоставя най-общо на чужденците.
2. След изтичането на тригодишен срок на пребиваване всички бежанци се освобождават от установената на територията на договарящите държави законодателна взаимност.
3. Всяка договаряща държава се задължава да предоставя и занапред на бежанците правата и привилегиите, на които вече имат право при отсъствие на взаимност, към датата на влизане в сила на конвенцията по отношение на тази държава.
4. Договарящите държави се задължават да разгледат благосклонно възможността за предоставяне на бежанците при отсъствие на взаимност на права и привилегии извън предвидените в точки 2 и 3, както и евентуалното освобождаване от изискването за взаимност спрямо бежанците, които не отговарят на условията, предвидени в точки 2 и 3.
5. Разпоредбите на точки 2 и 3 се отнасят както за правата и привилегиите, предвидени в чл. 13,18,19,21 и 22 на тази конвенция, така и за правата и привилегиите, които не са предвидени в нея.
Член 8
Изключения от извънредните мерки
По отношение на извънредните мерки, които могат да бъдат предприемани срещу личността, имуществото или интересите на граждани на чужда държава, договарящите държави се задължават да не ги прилагат по отношение на бежанците, формално граждани на тази държава, само на основание на тяхното гражданство. Договарящите държави, законодателствата на които не допускат прилагането на залегналия в този член общ принцип, при подходящи случаи се задължават да допускат изключения в полза на такива бежанци.
Член 9
Временни мерки
Нищо в тази конвенция не отменя правото на договаряща държава по време на война или при наличие на други тежки или извънредни обстоятелства да взема такива временни мерки, които счита за съществени с оглед на държавната сигурност, по отношение на дадено лице, преди въпросното лице да е било определено от договарящата държава като бежанец и ако по-нататъшното прилагане спрямо това лице на указаните мерки е необходимо в интерес на държавната сигурност.
Член 10
Непрекъснатост на пребиваването
1. Ако по време на Втората световна война бежанецът е бил изселен от родните си места и принудително въдворен на територията на една от договарящите държави, където живее и понастоящем, времето на този принудителен престой се счита за законно пребиваване на въпросната територия.
2. Ако бежанецът е бил принудително изселен по време на Втората световна война от територията на една от договарящите държави и до влизането в сила на тази конвенция се е върнал в нея с цел придобиване на постоянно местожителство, периодът на пребиваване преди и след въпросното принудително изселване се разглежда като непрекъснат във всички случаи, когато се изисква непрекъснатост на пребиваването.
Член 11
Бежанци моряци
Ако бежанците са лица на редовна служба в екипажите на кораби, плаващи под флага на една от договарящите държави, въпросната държава се задължава да разгледа благосклонно установяването на тези лица на нейна територия и издаването на тези лица на документи за пътуване или предоставянето им на временно право на пребиваване на нейна територия, по-специално с цел улесняване установяването им в друга страна.
