А. Общи положения

189. В Конвенцията от 1951 г. и Протоколът от 1967 г. е определено кой е бежанец за целите на тези документи. Очевидно е че за да могат държавите-страни да изпълнят задълженията си, произтичащи от Конвенцията и Протокола, е необходимо да бъдат идентифицирани бежанците. Тази идентификация, т. е. определянето на статута на бежанец, макар и спомената в Конвенцията от 1951 г. (член 9), не е регламентирана специално. По-специално, Конвенцията не определя какъв вид процедури трябва да бъдат възприети за определянето на статут на бежанец. Поради това, всяка от договарящите се страни сама установява процедурата, която тя счита за най-подходяща от гледна точка на особеностите на своята конституционна и административна структура.

190. Трябва да се напомни, че кандидатът за статут на бежанец обикновено се намира в особено уязвимо положение. Той се намира в чуждо обкръжение и може да изпита сериозни технически и психологически затруднения, представяйки случая си на властите на чужда страна, често на чужд за нето език. Затова неговата молба трябва да бъде разгледана в рамките на специално установени процедури от квалифициран персонал, притежаващ необходимите познания и опит, както и разбиране за специфичните затруднения и нужди на кандидата.

191. Поради факта, че въпросът не е специално регламентиран в Конвенцията от 1951 г., процедурите, възприети от държавите-страни по Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. се различават значително. В редица държави статутът на бежанец се определя съгласно официални процедури, специално установени за тази цел. В други страни, въпросът за статута на бежанец се разглежда в рамките на общите процедури за приемането на чужденци. В трети страни, той се определя в съответствие с неофициални договорености или такива ad hoc за определени цели, като, например, издаването на документи за пътуване.

192. С оглед на това положение и на невъзможността всички държави, присъединили се към Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г., да установят идентични процедури по признаването на статут на бежанец, Изпълнителният комитет на програмата на Върховния комисар, на своята двадесет и осма сесия през м. октомври 1977 г., препоръча процедурите да отговарят на определени основни изисквания. Тези основни изисквания, които отразяват особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец, за което вече стана дума по-горе, и които биха му осигурили определени важни гаранции, са следните:

(i) Компетентният служител (т. е. имиграционният служител или този от службата за граничен контрол), към който се обръща кандидатът на границата или на територията на договарящата се държава, трябва да има ясни инструкции за начина, по който да се занимава със случаи, които биха могли да попаднат в сферата на съответните международни документи. От него трябва да се изисква да действа в съответствие с принципа за non-refoulement и да отнася подобни случаи до по- висша инстанция.
(ii) Кандидатът трябва да получи необходимите напътствия относно процедурата, която ще се следва.
(iii) Трябва да съществува ясно определен орган - там, където е възможно един централизиран орган, който да е отговорен за разглеждането на молби за статут на бежанец и за вземането на решения на първа инстанция.
(iv) На кандидата трябва да бъдат предоставени необходимите улеснения, включително и услугите на компетентен преводач, за представяне на случая му пред съответните органи. На кандидата трябва, също така, да му се предостави възможност да се свърже с представител на СВКБ, за която възможност той трябва да е надлежно уведомен.
(v) Ако кандидатът бъде признат за бежанец, той трябва да бъде съответно уведомен и да му бъдат издадени документи, удостоверяващи статута му на бежанец.
(vi) Ако не бъде признат за бежанец, трябва да му бъде предоставено достатъчно време за да поиска официално преразглеждане на решението от същия или от друг орган, бил той административен или съдебен, в съответствие с установената практика.
(vii) На кандидата трябва да се позволи да остане в страната до излизане на решение по първоначалното му искане от компетентната инстанция, упомената в т. (iii) по- горе, освен, ако не бъде установено от тази инстанция, че искането му е злоупотреба с право. На кандидата трябва също да бъде разрешено да остане в страната докато висша административна инстанция или съд не вземат решение по искането му за преразглеждане на първоначалното решение. 

193. Изпълнителният комитет изрази също и надеждата, че всички държави-страни по Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г., които все още не са го направили, ще предприемат необходимите мерки за установяване на такива процедури в близко бъдеще, е като разгледат благосклонно възможността от участие на СВКБ по подходящ начин, в тези процедури.

194. Определянето на статута на бежанец, което е тясно свързано с въпроса за убежището и приемането в дадена страна, е грижа на Върховния комисар в осъществяването на неговите функции за предоставяне на международна закрила на бежанците. В редица държави Службата на Върховния комисар участвува по различни начини в процедурите по определяне на статута на бежанец. Това участие се основава на член 35 на Конвенцията от 1951 г. и съответния член II на Протокола от 1967 г., които се отнасят до сътрудничеството между договарящите се държави и Службата на Върховния комисар.