1.1.1. Влизане и визов режим

Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. (чл. 8 от ЗЧРБ)

Влизането и оставането в чужда държава по законен начин е невъзможно без редовен документ за самоличност за пътуване зад граница (паспорт) и виза.

Наредбата за реда и условията за издаване на визи и определяне на визовия режим (НУРИВОВР, ПМС №198/11.07.2011) определя условията и редът за издаване, отказ, анулиране и отмяната на визи, а Инструкция №КОВ-04-02-351/15.08.2013г. определя съгласуването на заявленията за издаване на визи между МВР, МВнР и ДАНС. Прилагат се и правилата на Визовия кодекс на ЕС (Регламент (ЕО) №810/2009), макар България още да не е член на Шенгенското споразумение.

 

Визов режим: Визата представлява предварително издадено разрешение за краткосрочно пребиваване, независимо от наименованието й. Визата може да бъде за еднократно или многократно влизане в рамките на срока й на валидност. Издаването на виза става в държавата на произход на чужденеца. Издаващ орган са консулските представителства на МВнР (чл.9г ЗЧРБ). По изключение и при определени причини, виза може да бъде издадена и на границата от органите на МВР (чл.9д ЗЧРБ).

 

Безвизов режим: Не се изисква виза по отношение на чужденците-граждани на трети държави, които са освободени от това изискване по силата на общностното законодателство на ЕС (Регламент (ЕО) №539/2001), или по силата на двустранни споразумения. Виза не се изисква и когато чужденецът има разрешено продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в България или друга държава от ЕС (чл.8, ал.3 ЗЧРБ).

Видове визи

Основание

Срок

Виза „А“

за наземен или летищен транзит

Преминаване или пребиваване в международната транзитна зона на летището в случаите на междинно кацане или при смяна на полет с цел продължаване на пътуването към друга държава;

Влизане и излизане от територията на път за друга държава.

48 часа

Виза „С“

за краткосрочно пребиваване

Туризъм;

Трайни делови контакти с български физически или юридически лица, извършващи стопанска дейност или нестопанска дейност, или с представителства на чуждестранни юридически лица, извършващи инвестиционна дейност;

Значителен личен принос за развитието на двустранните отношения с  България;

Член на семейство на български гражданин или на гражданин на държава-членка на ЕС, ЕИК, или Швейцария, който пребивава дългосрочно в България;

Член на семейството на чужденец, който пребивава дългосрочно в България при запазено обичайно местопребиваване в чужбина;

Водач от международния автомобилен транспорт или член на екипаж на железопътен транспорт на пътници и товари.

до 90 дни в рамките на 6 месеца

Виза „D

за дългосрочно пребиваване        

Подаване на заявление за разрешаване на продължително или постоянно пребиваване в България и престой до вземане на решение по това заявление;

Провеждане на научни изследвания или висше образование по програми за обучение до една учебна година, специализация или стаж, както и при командироване от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, или за осъществяване на инвестиции.

до 180 дни (6 месеца)

Производство по издаване на виза

  • Орган: дипломатическите и консулските представителства на България или на друга държава-членка на ЕС, с която има сключено споразумение за приемане на заявления и издаване на визи (чл.10 НУРИВОВР).
  • Документи: заявление по образец, редовен документ за пътуване зад граница с валидност най-малко 3 месеца преди датата на планираното отпътуване от България, други съпътстващи документи, доказващи целта на пътуването, както и наличието на средства за настаняване и издръжка по време на престоя (чл.13 -22 НУРИВОВР).
  • Съгласувателна процедура: след приемането и регистрирането на заявлението за виза, в дирекция "Консулски отношения" на МВнР се изпраща информация за декларираните от чужденеца данни, обстоятелства и факти и представените документи и резултатите от извършените проверки под формата на съобщение "искане за виза". Националният визов център извършва проверка в автоматизираните национални информационни фондове, Шенгенската информационна система и Визовата информационна система на Европейския съюз и провежда консултиране с друга държава-членка,  в случай че е заявено такова (чл.22 от Визовия кодекс). Виза за дългосрочно пребиваване се издава след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на съвместно мотивирано становище на службите за административен контрол на чужденците (Дирекция „Миграция“) и ДАНС.
  • Срокове: виза „А“ – до 15 календарни дни (чл. 29, ал.1 НУРИВОВР); виза „С“ – до 15 календарни дни (чл.29, ал.1 НУРИВОВР) – и в двата случая с възможност при съгласуване за продължаване на срока за произнасяне до 30, но не повече от 60 календарни дни; виза „D“ – 35 работни /15 календарни дни (респ., чл.30, ал.3 и ал.4 НУРИВОВР).
  • Анулиране на виза: МВнР и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на закона (чл.16, ал.5 ЗЧРБ).
  • Връчване на отказ: при отказ на виза се съставя формуляр в два екземпляра, който се подписва от ръководителя на дипломатическото или консулското представителство или от упълномощено от него длъжностно лице, а в случай на издаване на виза на границата - от ръководителя на граничния орган на МВР. Във формуляра се вписват мотивите, като се посочва основанието за отказа, без да се вписват съображения, засягащи интересите на националната сигурност, и се удостоверява датата на връчване (изпращане) на заинтересуваното лице. Първият екземпляр се връчва или изпраща на кандидата, а вторият се прилага към заявлението за издаване на виза и придружаващите го документи (чл.34 НУРИВОВР).
  • Съдебен контрол: отказите за издаване на виза могат да се обжалват по реда на АПК относно тяхната законосъобразност. При вземане на решение за отказ за издаване на виза оправомощените длъжностни лица са длъжни да уведомят писмено кандидата за виза за правното основание и за мотивите за решението. Мотивите за отказите за издаване на визи на основание заплаха за националната сигурност или обществен ред, както и когато разкриването на данните и обстоятелствата, въз основа на които е взето решението, които засягат непосредствено външната политика и международните отношения, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните компетентни органи. В случай че този документ съдържа класифицирана информация, той се съставя по реда на ЗЗКИ.

Отказите за издаване на визи за дългосрочно пребиваване не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по Европейската конвенция за правата на човека (чл.10а. ЗЧРБ).

Влизане (допускане) до територията

  • Орган: службите за граничен контрол на МВР (чл.16, ал.2 ЗЧРБ).
  • Документи: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима; достатъчно средства за осигуряване на издръжка според продължителността и условията на престоя, както и за завръщане в държавата на произход; медицинска застраховка или други застраховки; покана по образец, когато такава се изисква; други документи, доказващи целта на пътуването и условията на планираното пребиваване. Размерът на финансовите средства, минималните застрахователни суми и необходимите съпътстващи документи се определят с НУРИВОВР (чл.21 ЗЧРБ).

Чужденецът, който притежава повече от един личен документ или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол. Ако притежава повече от един редовен документ, е длъжен да напусне страната с този, с който е влязъл (чл.17, ал.2 и 4 ЗЧРБ).

  • Биометрични данни: органите за граничен контрол (гранична полиция - ГДГП) и службите за административен контрол на чужденците (имиграционна полиция - дирекция „Миграция“, звена „Миграция“) могат да снемат биометрични данни с цел проверка на заявената самоличност на чужденеца или установяване на действителната му самоличност. При влизане и при напускане на държавната територия органите за граничен контрол полагат печат в паспорта или в заместващия го документ за пътуване (чл.17, ал.5 и 6 ЗЧРБ).
  • Интервю: органите на граничната или имиграционната полиция могат да провеждат интервю с влезлите на територията чужденци с цел осъществяване на контролна дейност. За интервюто се изготвя протокол. Интервю може да се провежда и от други органи по ред, предвиден в закон (чл.20в. ЗЧРБ).
  • Анулиране на виза: органите на граничната и имиграционната полиция могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания и срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на закона. В тези случаи незабавно се уведомява МВнР  (чл.16, ал. 4 ЗЧРБ).
  • Недопускане: органите за граничен контрол могат да не допуснат влизане на държавната територия на чужденец, който притежава виза, ако са налице данни за опасност за националната сигурност или обществения ред или за липсата на изискуемите предпоставки за влизане и пребиваване в България (чл. 10, ал.1 и чл.19 ЗЧРБ). На чужденец, на който е отказано влизане, се връчва единен формуляр по образец на ЕС, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната (чл.16, ал.2 и 3 ЗЧРБ).
  • Съдебен контрол: липсата на изрични правила за обжалване в специалните закони обуславя приложението на общите правила за обжалване и съдебен контрол на АПК.