3.4.2. Предоставяне на статут

Същност: когато решението е положително кандидатът получава право да пребивава на територията на страната и да ползва нейната държавна закрила вместо тази на своята държава по произход. Ако с решението се отказва статут на бежанец, но се предоставя хуманитарен статут, кандидатът има право да обжалва решението в частта на отказа като в останалата част решението влиза в сила. Така при неуспешно съдебно оспорване на акта в частта, с която се отказва статут на бежанец, кандидатът ще има най-малко защитата и правата на субсидиарната закрила под формата на хуманитарен статут (за повече информация - виж, 3.5. Обжалване и съдебен контрол).

Права: при предоставен статут на бежанец чужденецът придобива правата и задълженията на български гражданин с някои изрично посочени изключения (чл.32, ал.1 вр. ал.4 ЗУБ). При предоставен хуманитарен статут чужденецът придобива правата и задълженията на постоянно пребиваващ чужденец (чл.32, ал.2 ЗУБ).

Гражданска регистрация: кандидатите с предоставена международна закрила, независимо от вида на статута, са длъжни в срок до 14 дни от получаване на решението за предоставяне на международна закрила да се явят в общината на населеното място, в която ще се установят, за да бъдат вписани в регистъра на населението ГРАО (чл.35 ЗУБ). Органите на местното самоуправление и местната администрация са длъжни да приемат на своя територия чужденците с предоставена международна закрила и техните семейства и да ги впишат в регистрите за населението, както и са задължени да съдействат за реализиране на техните права като получили международна закрила, предоставени им от закона (чл.37 ЗУБ).

Документи за самоличност: при предоставен статут на бежанец се издава карта на бежанец с 5-годишен срок на валидност (чл.59, ал.1, т.2 ЗБЛД). При предоставен хуманитарен статут се издава карта на чужденец с хуманитарен статут с 3-годишен срок на валидност (чл.59, ал.1, т.3 ЗБЛД).

Настаняване: кандидатите с предоставена международна закрила могат да получат финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на международна закрила, при условия и по ред, определени от председателя на ДАБ, съгласувано с министъра на финансите (чл.32, ал.3 ЗУБ). Такава наредба все още няма приета. Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, получили международна закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие във: 1). семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа я при условията и по реда на Закона за закрила на детето; или, 2). други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица (чл.33 ЗУБ).

Интеграция: лицата с предоставена международна закрила могат да се включат в програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция (чл.32, ал.5 ЗУБ). На получилите международна закрила се предлага сключване на споразумение за интеграция, в което се определят техните права и задължения, както и правата и задълженията на съответните държавни или общински органи. Условията и редът за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението се определят с наредба, приета от Министерския съвет (чл. 37а. ЗУБ, Наредба за интеграция, приета с ПМС №144 от 19.07.2017). Източник на финансиране на такива програми и проекти могат да бъдат фондове и програми на Европейския съюз, на други донори, международни институции и организации, и на последно място - национални средства по бюджетите, попадащи в обхвата на консолидираната фискална програма, каквито не са приемани (чл.33 от Наредбата за интеграция). За да се сключи индивидуално споразумение за интеграция обаче е необходимо съответната община да предлага възможности да интеграция въобще и да е налице решение на общинския й съвет да се кандидатства за средства от фондовете на ЕС или националния бюджет, ако той изобщо съдържа предвидени за тази цел средства, за да се финансират дейностите по евентуалните индивидуални интеграционни планове. Едва тогава е възможно общината да приеме искането за интеграция на получилото закрила лице и да подаде заявление до ДАБ за сключване на интеграционно споразумение. Не е ясен правният характер на това заявление, доколкото ДАБ няма правомощие нито по одобрението или отказа му, нито да извършва друг вид съгласуване. Цялостната правна уредба на интеграцията е условна, непоследователна, неизчерпателна, без единен орган на координация и контрол, и поради това – неприложима de jure и de facto.

Събиране на семейство: получилите международна закрила имат право да поискат да се съберат със семейството си на територията на България, при условие че семейните връзки предшестват влизането им на територията на страната. Органът, даващ разрешението за събиране на семейството е председателя на ДАБ. Такова разрешение може да бъде отказано, когато по отношение на някой от членовете на семейството са налице изключващи клаузи (виж, 2.1.1. Статут на бежанец и 2.1.3 Хуманитарен статут), или, спрямо съпруг в случай на многобрачие, когато получилият закрила вече има друг съпруг в България. Непридружените малолетни или непълнолетни деца, получили закрила, могат да се съберат с родителите си или с друг пълнолетен член на семейството им или с лице, което отговаря за тях по силата на българския закон или обичай (§2 от ДР на ППЗЧРБ), когато родителите са починали или са в неизвестност. Когато получилият закрила не може да представи официални документи, доказващи брака или родството, те се установяват с подписана от него декларация или по друг начин. След получаване на разрешението членовете на семейството се издават визи за България от българските дипломатически или консулски представителства в чужбина. ДАБ има задължение да улеснява събирането на разделени семейства, като съдейства на чужденците за издаването на пътни документи, визи и за допускането им до територията на страната. Когато местонахождението на членовете на семейството е неизвестно, ДАБ в сътрудничество с ВКБООН, БЧК и други организации следва да предприеме действия за издирването им, което следва да се извършва при условията на поверителност, когато това се налага от обстоятелствата в конкретния случай (чл.34 ЗУБ).